Китайската столица е последната спирка от обиколката ни на Китай. Пристигнахме с влака-стрела от Сиан. На рецепцията в хотела ни посрещна много мило и усмихнато момиче с име Панда. Когато започна да говори на английски, всички изпаднахме във възторг. Това беше първото място, където някой говори на английски без да използва преводача на телефона. Супер топло посрещане, помощ за резервации (на китайски) за някои забележителности и много ценни съвети получихме от нея.
Следобедът сме посветили на съвременните забележителности на Пекин.
GALAXY SOHO
Това е офис, търговски и развлекателен комплекс по дизайн на Zaha Hadid Architects. Архитектурата му е композиция от пет непрекъснати сгради, които са отделени, слети или свързани чрез мостове. Адаптират се една към друга във всички посоки, създавайки панорамна архитектура без ъгли или резки преходи, които нарушават плавността на формалната му композиция.
CCTV
Сградата на националната телевизия в Пекин е наричана от местните “ големите панталони“. Състои се от две големи кули с L-образна форма, които са свързани при върховете и основите си описвайки един затворен Z – образен контур.
КУЛАТА CITIC / CHINA ZUN
Това е най-високият небостъргач в китайската столица и осмият в света. Кулата Citic или както всички я наричат China Zun, е с височина 528 метра. Емблематичната сграда черпи своите дизайнерски решения от миналото на страната. Формата е базирана на „zun“ – вид съд за вино, богат на символично и ритуално значение, който датира от бронзовата епоха.
Традиционните съдове zun обикновено имат широка основа, която се стеснява, преди да се разшири отново към върха. Кулата Citic се стреми да имитира тази форма.
ЕМБЛЕМАТИЧНИЯТ ОЛИМПИЙСКИ СТАДИОН „ГНЕЗДОТО“
Абсолютен шедьовър на съвременната архитектура и главна арена на Летните олимпийски игри през 2008 г. и Зимните олимпийски игри през 2022 г. Проекта е на Herzog & de Meuron. Дизайнът на „Птичето гнездо“ е вдъхновен по много начини от китайската култура. Овалната форма на стадиона представлява „небесата“ и е символ за „великата природа“ на земята с общата тема за баланса. Стоманената рамка напомня за китайската „напукана керамика“. Привидно случаен, моделът се подчинява на сложни правила, за които е дефинирана усъвършенствана геометрия. Първоначалната концепция за фасадата идва от идеята за единична нишка, увита в преплитаща се форма, подобно на гнездо.
Блясъкът на решетката е изразен в множеството пентаграми, създадени от нейната функционална геометрия, които напомнят на звездите на китайското знаме. Резултатът от тези различни философии на дизайна се проявява в структура с форма на купа с елипсовидна щрихована решетка, изобразяваща феноменалната артистична зрялост, която е отличителен белег на всички китайски занаяти, като калиграфия, рязане на хартия и керамика. Според Herzog & de Meuron „цялостната форма е разработена като почти кръгла купа с възходящ и низходящ ръб, които не само обхващат централните събития в средата, но също така се ангажират с предмети от китайската културна история“.
ВОДНИЯТ КУБ
Официалното му име е „Пекински национален център по водни спортове“. Външният му вид е уникален, наподобяващ куб, изграден от множество мехурчета, което му е спечелило прозвището „Водния куб“. Вътре са се провеждали състезанията по плуване по време на лятната олимпиада. А, по време на зимната се е превърнал в „Ледения куб“ за състезанията по кърлинг.
УЛ. НАНЛУОГУСЯН
Хутонг на китайски означава тясна уличка. В миналото много квартали са имали такива улички. А, ул.Нанлуогусян е една от най-известните и добре запазени в централната част на Пекин. Известна е с традиционните си къщи с двор, бутици, кафенета, барове, ресторанти, магазини за традиционни занаяти и оживена атмосфера.
Улицата, предлага смесица от старата пекинска култура и модерен начин на живот. Намира се в квартал Дончен и е един от най-старите хутонг, датиращ от династията Юан. Макар да е в близост до Забранения град, тук основния цвят на традиционните къщи е сив.
В повечето магазини ни черпиха с различни неща за ядене и пиене. Опитахме и студен чай от диня, който се оказа доста вкусен.
Избрахме си ресторант, който е в списъка на Michelin и предлага патица по пекински. Храната беше много вкусна.
На съседната маса едно момче ни гледаше учудено как се наслаждаваме на ястията. В един момент не издържа и каза, че не ядем правилно. За наша изненада говореше английски. Обясни ни, кое с кое се комбинира. Посмяхме се добре и продължихме да се храним като истински китайци-столичани 🙂
За съжаление, снимка с патицата, в еуфорията съм я пропуснал.
ПЛОЩАД ТИЕНАНМЪН
„Тиенанмън“ е най-големият площад в Китай. На него могат да се съберат до 1 милион души. За да стъпите на площада е необходима резервация, която се прави онлайн. За нас резервацията ни направи Панда – момичето на рецепцията в хотела. Успя на 3-тия път. Попълват се данните от паспорта и се посочва от кой вход ще влезете.
„Тиенанмън“ е сърцето на Китайската народна република. Тук през 1949 г. Мао Дзедун обявява началото на новата държава. На площада се намират едни от най-значимите сгради в Китай, като вратата на небесното спокойствие „Тиенанмън“, парламентът, националният музей на Китай, паметникът на народните герой и мавзолеят на Мао Дзедун.
Лозунгите изписани на Вратата на небесното спокойствие призоват за просперитет на Китай и общ просперитет на света. В центъра е портрета на Мао Дзедун. Именно от тук е централния вход за Забраненият град.
ЗАБРАНЕНИЯТ ГРАД
Императорският дворец на династиите Мин и Цин в Пекин, известен като Забраненият град, е построен между 1406 и 1420 г. от император Джу Ди от династията Мин и е свидетел на възкачването на 14 императора от династия Мин и 10 императора от династия Цин през следващите 505 години. Името „Забранен“ идва от факта, че е бил строго забранен за широката публика, служейки като изключителна резиденция на императорите, техните семейства и няколко избрани придворни. А „град“ защото комплекса е огромен с много сгради и дворове с различни размери и прилича на малък град.
Архитектурният дизайн и оформлението на Забранения град отразяват дълбокото влияние на китайската култура и философия. Неговата прецизна симетрия, сложни резби и символични мотиви демонстрират значението на хармонията и баланса в китайската естетика. От голямата Зала на върховната хармония до спокойната Императорска градина, всяка структура в рамките на дворцовия комплекс отразява имперския начин на живот и културните ценности на древен Китай.
Залата на върховната хармония е най-голямата зала в комплекса. Издигната е на триетажна мраморна тераса. Пред нея, площадът е внушителен. Залата е използвана при коронации, сватби, чествания на рождените дни на императора и посрещане на Нова година.
В Забранения град, императорите и техните семейства са живели живот в разкош и лукс. От разкошните жилищни помещения до величествените тронни зали, Забраненият град предоставя прозорец към величието и културното значение на имперския начин на живот.
Името „Забранен град“ капсулира енигматичната привлекателност и изключителност на този емблематичен дворцов комплекс. Потънал в история, култура и символизъм, той е свидетелство за имперското минало на Китай и предлага на посетителите шанс да се върнат назад във времето.
Обиколката на Забранения град може да ви отнеме и няколко дни. Зад всяка порта има нов двор с дворец и зала, следват още порти, зали и градини, това всичко се повтаря много пъти. Огромен лабиринт от императорски постройки. Дизайнът на Забранения град, от неговото цялостно оформление до най-малката подробност, символизира величието на имперска сила.
Забраненият град е заобиколен от воден канал, който е бил построен със защитна цел.
ХРАМЪТ НА НЕБЕТО
Tова е мястото, където императорите всяка година извършвали ритуали в чест на небето. Отправяли молитви за благоприятно време и богата реколта. Залата е издигната на три степенна кръгла платформа от бял мрамор. Покривът е покрит с тъмно сини емайлирани керемиди и е увенчан с връх от самородно злато. Кръглата форма на залата символизира небето, а керемидите синьото небе.
Кръглият олтар е открита празна кръгла платформа на три нива от мраморни камъни. Построен е и за религиозни цели, особено за церемонии за молитва за дъжд от императора по време на суша.
Кръглият олтар е специален в смисъл, че архитектурата на мястото се върти около числото 9. За да разберем защо хората от Китай по онова време са избрали числото 9, трябва да разгледаме концепцията Ин-Ян. В Ин-Ян, Ин представлява четните числа, а Ян представлява нечетните числа. 9, като най-голямото едноцифрено нечетно число, се счита за „изключително ян“. Това число представлява китайския дракон, а драконът представлява императора. Казва се също, че 9 символизира „9-те небесни кръга“. Броят на стълбите във всяка секция също е 9.
Архитектурата и постройките на Храма на небето илюстрират научните достижения на архитектурата на древните китайци в средата на 16-и век. А цветът на постройките на Храма на небето е различен от другите императорски постройки. Например, основният цвят на другите императорски постройки е златен/жълт/, което означава императорска власт, а цветът на постройките на Храма на небето е син – на чистото небе, за да могат хората като влязат в храма да се почустват, че се намират на небето.
LEEZA SOHO
След толкова исторически забележителности се насочихме към още един шедьовър на Zaha Hadid Architects. 45-етажният небостъргач Leeza Soho има най-високия атриум в света, извиващ се през центъра му.
Динамичната форма на атриума създава изпъкнали отвори от двете страни на кулата, които позволяват на естествена светлина да навлиза в интериора и осигуряват гледка към града от всеки етаж.
Стъклената фасада е двойно изолирана и е съставена от редица стъклени панели, разположени под ъгъл, за да се улесни вентилацията. Целта е да се поддържа комфортен вътрешен климат при променливите метеорологични условия на Пекин.
НАЦИОНАЛНИЯТ ТЕАТЪР
Само на петстотин метра от Забранения град и площад Тиенанмън, сградата на Националния голям театър се очертава като остров на културата насред голямо изкуствено езеро. Титаниева обвивка във формата на елипсовиден купол образува едновременно покрив и фасада. Повърхността ѝ е разделена на две от полупрозрачна част, която позволява на сградата да поема естествена светлина през деня и да разкрива дейностите, които се провеждат вътре през нощта. Комплексът се състои от три зали за представления – опера, концертна зала и театър – както и художествени и изложбени пространства, отворени за широк кръг от публика.
Това беше последната забележителност, която видяхме в Пекин. Обядвахме за последно в ресторант близо до хотела ни и след това се качихме на такси към летището.
travel me 